Е, не го отпразнувах подобаващо, но поне сърдечно се зарадвах, че имам такъв ден.
Аз съм една щастлива жена, защото имам възможност да правя това, което ми е интересно, което обичам и което отговаря на ценностите ми и на начина ми на живот.
Ще ви разкажа за една от каузите, в която съм въвлечена. Ще ви покажа и снимки с моите приятелки от защитени жилища в Добрич - Станка, Боряна, Саня, Мария и Сашка.
Както някои от вас знаят, по времето на комунизма различните и проблемни хора бяха скривани в домове, за да изглежда нашето комунистическо общество прекрасно и перфектно. И в тези домове работеха хора, които не се справят никъде другаде и са изпратени там като в наказателна рота... Поне в Добрич беше така. Повечето от възпитателите в дома за сираци бяха хора, които нямат никаква мотивация да работят за доброто бъдеще на децата. Някои дори злоупотребяваха с тях, с храната, предназначена за тях и с даренията, които добри хора оставяха за тях... Децата, растяха в една ужасна среда, в която бързо се научаваха да оцелеят. Тези от тях, които не се приспособяваха, биваха нарочени за психично болни, а други биваха доведени до такова състояние. Тези пък, които не се справяха добре с ученето бяха изпращани в помощно училище.
Съдбата на децата след завършване на училище е неясна и в повечето случаи ужасна. Някои от момичетата са проститутки, други бяха изпратени в дом за възрастни хора с психични проблеми, други се омъжиха малки и вече имат по няколко оставени в дом деца, защото не могат да се грижат за тях или защото не знаят как да го правят... А моите четири приятелки са настанени в защитено жилище - новата форма на старата институция. И сега социалните работници не са най-доброто, което отхвърлените и наранените в детството си хора могат да получат, но поне е контролирана среда...
И така тези жени са под настойничеството на някой от социалните работници, нямат права, не могат да работят, не могат да гласуват, да се омъжат...
На някои от моите приятелки вече им минаха делата за сваляне на запрещение и вече са пълноправни български граждани.
Споделям снимки
Освен да правим цветя от хартия и картички, се учим как да наготвим вкусна храна с малко и то не много скъпи продукти, защото като излязат от защитената среда, ще им се наложи да се справят с малък бюджет... Учим се да общуваме, да сме вежливи, да планираме разходи и други практични неща, които децата учат в семейна среда, но тази няколко жени не са имали щастието да израстнат в любящо семейство...
Тук сме във фоайето на Органовата зала, в очакване да чуем симфоничен концерт.
Да си доброволец в някоя кауза е израз на свободната ти воля да правиш добро.
За да си щастлив от доброволчеството си, е нужно вдъхновение и смелост, за да доведеш една кауза до реалност.
Бъдете доброволци!
