Всичко започна с едно продължило 10 дена похапване на пържени патладжани, последвано от екстремно офроуд пътуване из планината... Ама много вкусно го приготвят патладжана в ресторанта на хотелския комплекс Форест Нук в Пампорово.
Няколко дни след семейната почивка се почувствах зле и личната ми лекарка реши, че съм прихванала летен грип. След още няколко дни се почувствах по-зле и бях насочена към гастроентеролог, който установи, че имам големичък камък в жлъчката. Личната ми лекарка, както и специалистът препоръчаха да отстранят жлъчката с камъка.
Докато се гърчех в ужасни болки и се чудех какво да правя и кога да го правя, срещнах бащата на мои ученици, който е хирург в Добричката болница. След разговора ни взех решение, да не отлагам операцията, за да не отсъствам от училище заради кризи и болнични. Имах уверенията на личната си лекарка, хирурга и няколко приятели, че възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и сравнително леко.
Така че, стегнах си багажа и на 14-ти септември влязох в болница през спешното и бях настанена за изследвания в хирургичното отделение на Добричката многопрофилна болница. На 16-ти сутринта чрез рутинна лапароскопска операция бе отстранен жлъчният ми мехур, заедно с него и големичък камък. След операцията се появиха усложнения и различни по интензитет и локация болки, които ме плашеха и объркваха лекарите, защото се очакваше да стана и да си ходя. Течността в дренната торбичка не намаляваше, а се увеличаваше... Имах изливи в белия дроб, както и в малкия таз. Не можех да спя легнала, защото се появяваха ужасни интеркостални болки.
В един момент течността, която се изливаше от мен намаля и това беше радостно (кой да предположи, че е имало запушване...)
Смениха дренната торбичка с друга, която имаше по-малък диаметър тръбичка и по-малка торбичка.
Изписаха ме.
Прибрах се в къщи. Не се подобри състоянието ми, напротив - влоши се.
На 2-ри октомври постъпих по спешност в хирургичното отделение на Военна болница, гр. Варна с много тежък перитонит. оперира ме професор Костов в екип с д-р Янева. На операцията присъства и опериращия ми лекар от Добрич, който извърши първата операция.
Операцията продължила 5 часа, по време на която са направени множество цветни снимки (скенер с контрастно вещество). По време на операцията се установило, че съм попаднала в статистиката на 0,1% пациенти с камък в жлъчката - синдром на Мирици, тип 2.
Започнах да пиша тази публикация на 27.02.2022. Продължавам я на 22.03.2022 и все още не съм готова да я завърша, не само защото все още от мен излиза Т-образния дрен, който всъщност е стенд, крепящ увредения канал.
До скоро не знаех почти нищо за заболяването си. избягвах да чета статии в интернет, както и коментарите на приятели във Фейсбук под публикацията на съпруга ми за апел за молитва за състоянието ми. Днес направих едно кратко проучване и разбрах плашещи факти, като например, че "от 5 до 28% от пациентите със синдром на Mirizzi имат рак". Аз не знам за мен, не са ми правени такъв тип изследвания. Или са правени, но аз не зная за тях...
Днес спирам до тук, защото става много болезнено да мисля за бъдещето си.
