Всичко започна с едно продължило 10 дена похапване на пържени патладжани, последвано от екстремно офроуд пътуване из планината... Ама много вкусно го приготвят патладжана в ресторанта на хотелския комплекс Форест Нук в Пампорово.
Няколко дни след семейната почивка се почувствах зле и личната ми лекарка реши, че съм прихванала летен грип. След още няколко дни се почувствах по-зле и бях насочена към гастроентеролог, който установи, че имам големичък камък в жлъчката. Личната ми лекарка, както и специалистът препоръчаха да отстранят жлъчката с камъка.
Докато се гърчех в ужасни болки и се чудех какво да правя и кога да го правя, срещнах бащата на мои ученици, който е хирург в Добричката болница. След разговора ни взех решение, да не отлагам операцията, за да не отсъствам от училище заради кризи и болнични. Имах уверенията на личната си лекарка, хирурга и няколко приятели, че възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и сравнително леко.
Така че, стегнах си багажа и на 14-ти септември влязох в болница през спешното и бях настанена за изследвания в хирургичното отделение на Добричката многопрофилна болница. На 16-ти сутринта чрез рутинна лапароскопска операция бе отстранен жлъчният ми мехур, заедно с него и големичък камък. След операцията се появиха усложнения и различни по интензитет и локация болки, които ме плашеха и объркваха лекарите, защото се очакваше да стана и да си ходя. Течността в дренната торбичка не намаляваше, а се увеличаваше... Имах изливи в белия дроб, както и в малкия таз. Не можех да спя легнала, защото се появяваха ужасни интеркостални болки.
В един момент течността, която се изливаше от мен намаля и това беше радостно (кой да предположи, че е имало запушване...)
Смениха дренната торбичка с друга, която имаше по-малък диаметър тръбичка и по-малка торбичка.
Изписаха ме.
Прибрах се в къщи. Не се подобри състоянието ми, напротив - влоши се.
На 2-ри октомври постъпих по спешност в хирургичното отделение на Военна болница, гр. Варна с много тежък перитонит. оперира ме професор Костов в екип с д-р Янева. На операцията присъства и опериращия ми лекар от Добрич, който извърши първата операция.
Операцията продължила 5 часа, по време на която са направени множество цветни снимки (скенер с контрастно вещество). По време на операцията се установило, че съм попаднала в статистиката на 0,1% пациенти с камък в жлъчката - синдром на Мирици, тип 2.
