Pages

сряда, 31 май 2017 г.

за смисъла на живота

Тази сутрин попаднах на един файл в компютъра ми с едно кратко есе-домашно, което съм писала преди няколко години в среднощни напъни да помагам на една калпазанка да се подгови за училище. 
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.

Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното

 Човекът през цялото свое съществуване е търсещ. Този стремеж на човека да покори небесните сили, физическите, земни закони и човешките взаимоотношения го води в постоянна надпревара с времето.
Човекът е достигнал небесната шир, водните дълбочини, планинските върхове, бръкнал е във най-скришното на човешкото тяло. Това обаче, което го прави нещастен, е невъзможността да опознае и да възприеме всичко само в един човешки живот.
 Временното, битийното съществуване отнема една огромна част от времето и енергията на човека. Колкото повече се извисява в знание и умения, толкова повече осъзнава своята ограниченост и недостатъчност. 
Колкото и да се опитваме да погребем ежедневното, временното, толкова повече то ни настига с неотложността си. 
Според пирамидата на Ейбрахам Маслоу, човек мисли за възвишеното и духовното само тогава, когато е задоволил земното и битийното. 
Вероятно Маслоу е прав, но когато достигнеш върха на пирамидата и погледнеш към небитието, към безкрайното и духовното, осъзнаваш своята ограниченост и нищожност.

Според библейския герой Йов в тази война няма уволнение. И все пак човешкият стремеж е въздигнал човека и го е направил непрестанно търсещ и движещ се върху вълната на необятното знание.

В този ред на мисли, заключавам за себе си и за теб, скъпи ми читателю, че е в мой и твой интерес да я обърнем тази пирамида. Всеки за себе си. Да оставим този неосъзнат вътрешен стремеж към новото да ни води. Да не търсим задоволяване на битийния си комфорт, а да сме търсещи предизвикателства, които да ни предизвикват за добра промяна, да ни водят към развитие и това чисто щастие на удовлетвореност от смислен и даващ живот.

петък, 5 май 2017 г.

Пътуване към себе си

Във всяка трудна ситуация съм изправена през избор. 
Най-лесно е да се откажа, да се обърна и да се свия в ембрионална поза, да се отдам на депресия, самосъжаление и да се обрека на застой.
По-трудно е да се боря, да продължа напред каквото и да ми струва.
Днешните ми размисли бяха породени от книгата на Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Припомних си я заради годишнината от смъртта ѝ (2-ри май).
Любима книга, позабравена, но в някаква степен актуална и днес. Много образна и поетична книга, която говори за изграждането на характера, за любовта, за трудолюбието, за ценностите които ни правят истински хора ... 
Препоръчвам я на новото поколение, което нищо не знае за "доброто" старо време на социализма, препоръчвам я и на всяка жена, която обича.

"Поех си дълбоко дъх. Колко свеж бе въздухът!
… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака!"

неделя, 17 юли 2016 г.

Оскар Уайлд за взаимоотношенията


"Не е истина, че обичащия ви човек не може да ви изостави. Може! Повярвайте, може! Той ще го направи рано или късно, щом отношенията му с вас не му носят радост и щастие. Щом,отдавайки се на вас,правейки всичко заради вас и жертвайки много,за да бъде с вас, не получава нищо в замяна. Щом се разочарова, че когато той ви е поставил на пиедестал,вие не сте му подали ръка и не сте го сложили заслужено редом до себе си... А именно благодарение на него вие стоите на този пиедестал...

Той знае, че вие не сте длъжни да му давате нищо в замяна, не сте длъжни да рискувате и жертвате дори и най-малко, затова за него такива отношения са непоносими... Ще ви напусне тогава, когато разбере, че той за вас значи по-малко, отколкото вие за него... Той няма да ви каже нищо и в нищо няма да ви упрекне. Вие дори нищо няма да заподозрете... Защото е глупаво и нелепо да се проси взаимност, разбиране и любов...
Той ще си отиде тихо и мълчаливо, и най-страшното - внезапно! И още по-страшното е, че такива хора никога не се връщат!"
Оскар Уайлд

понеделник, 23 май 2016 г.

Аз съм просто прекрасна

Вчера отново ми се случи някой да коментира формите ми :D
Една нетактична и "отслабнала" жена на моята възраст се изненада като видя, че мога сама да си закопчавам сандалите, защото видите ли съм била дебеланка като една друга, която прибягвала до помощта на съпруга си за обуване и събуване на обувките си...
Аз обичам пържени филии за закуска и понякога ги ям!
Обичам да готвя вкусни вечери и да ги споделям с приятели на чаша хубаво вино!
Обичам и съм обичана!
Аз съм красива, секси дебеланка, която обича живота(а той е толкова кратък, за да бъде живян в ограничения, които те правят нещастен).
Аз не се срамувам от тялото си и от това как изглеждам в очите на околните, защото зная стойността на всичко, което те не могат да видят. 
А аз съм просто прекрасна!

А това е една закачка с диетите
www.facebook.com/photo.php?v=490317844423690

Благодаря, че бяхте с мен!
ваша
Ирена

четвъртък, 5 май 2016 г.

Меланхолично

Вече трети ден отмина.
Безмълвно страдам от несподелени грижи и тревоги.
Няма приятел, с който да да ги споделя.
А тъгата раздира деня ми отново...
И няма надежда.

сряда, 20 януари 2016 г.

хайку

Милен влиза в стаята и казва:
- Слънце, - аз се обръщам, а той продължава - въздух и вода. - и продължава - Трябва да ... - когато аз го прекъсвам продължавайки в стихотворна закачка
- Тя - цялата душа.
Засмиваме се и аз решавам да го запиша.
Почти се получи хайку. Натежа на последния ред, но толкоз си мога.

слънце си мое
въздух и вода
Тя е цялата душа.

Честита ви новата 2016!
ваша
Ирена

събота, 5 декември 2015 г.

Честит международния ден на доброволчеството

Е, не го отпразнувах подобаващо, но поне сърдечно се зарадвах, че имам такъв ден.
Аз съм една щастлива жена, защото имам възможност да правя това, което ми е интересно, което обичам и което отговаря на ценностите ми и на начина ми на живот.
Ще ви разкажа за една от каузите, в която съм въвлечена. Ще ви покажа и снимки с моите приятелки от защитени жилища в Добрич - Станка, Боряна, Саня, Мария и Сашка. 
Както някои от вас знаят, по времето на комунизма различните и проблемни хора бяха скривани в домове, за да изглежда нашето комунистическо общество прекрасно и перфектно. И в тези домове работеха хора, които не се справят никъде другаде и са изпратени там като в наказателна рота... Поне в Добрич беше така. Повечето от възпитателите в дома за сираци бяха хора, които нямат никаква мотивация да работят за доброто бъдеще на децата. Някои дори злоупотребяваха с тях, с храната, предназначена за тях и с даренията, които добри хора оставяха за тях... Децата, растяха в една ужасна среда, в която бързо се научаваха да оцелеят. Тези от тях, които не се приспособяваха, биваха нарочени за психично болни, а други биваха доведени до такова състояние. Тези пък, които не се справяха добре с ученето бяха изпращани в помощно училище. 
Съдбата на децата след завършване на училище е неясна и в повечето случаи ужасна. Някои от момичетата са проститутки, други бяха изпратени в дом за възрастни хора с психични проблеми, други се омъжиха малки и вече имат по няколко оставени в дом деца, защото не могат да се грижат за тях или защото не знаят как да го правят... А моите четири приятелки са настанени в защитено жилище - новата форма на старата институция. И сега социалните работници не са най-доброто, което отхвърлените и наранените в детството си хора могат да получат, но поне е контролирана среда...
И така тези жени са под настойничеството на някой от социалните работници, нямат права, не могат да работят, не могат да гласуват, да се омъжат...
На някои от моите приятелки вече им минаха делата за сваляне на запрещение и вече са пълноправни български граждани.
Споделям снимки 

 

 
Освен да правим цветя от хартия и картички, се учим как да наготвим вкусна храна с малко и то не много скъпи продукти, защото като излязат от защитената среда, ще им се наложи да се справят с малък бюджет... Учим се да общуваме, да сме вежливи, да планираме разходи и други практични неща, които децата учат в семейна среда, но тази няколко жени не са имали щастието да израстнат в любящо семейство...
Тук сме във фоайето на Органовата зала, в очакване да чуем симфоничен концерт.


Да си доброволец в някоя кауза е израз на свободната ти воля да правиш добро.
За да си щастлив от доброволчеството си, е нужно вдъхновение и смелост, за да доведеш една кауза до реалност.

Бъдете доброволци!