"Мълчанието - сила или слабост"

"Мълчанието - сила или слабост" и "Цената на компромиса" по Смирненски.

На който му се чете, може да прочете произведението ТУК.

Та размишлявам си днес заедно с матурантите по темата, която беше избрана днес за атестация на тяхната готовност да влязат в живота на възрастните. 

И да ви призная, осъзнавам, че самата аз не съм готова да го живея този живот на възрастен. Уморява ме лицемерието и  готовността да заменим ценностите си с въображаемата власт да променим нещо.

Светът няма да бъде променен към добро независимо дали мълчим или не, независимо дали проявяваме сила или слабост, докато премълчаваме или не! 

Хората ще стават все по-лоши и по-лоши. Остава ни само да гледаме себе си и да се стараем да живеем като добри хора. А към останалите да имаме търпение.

И това ме кара да си спомня за Стоян Михайловски:

Бог и Добродетелта

Яви се Добродетелта

Пред Бога

И каза му: — Напразно ходя, Боже, по света,

Напразно проповядвам обновление; не мога

Души заспали да пробудя, мрачни умове

Да осветля! И мойте трудове

За да не сгинат без следа, на мене

Е нужно мощно подкрепленье!

— Върни се между земни племена и родове,

Отвърна Господ… „Давам ти другар. Той се зове

Търпенье!“                

за смисъла на живота

Тази сутрин попаднах на един файл в компютъра ми с едно кратко есе-домашно, което съм писала преди няколко години в среднощни напъни да помагам на една калпазанка да се подгови за училище. 
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.

Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното

 Човекът през цялото свое съществуване е търсещ. Този стремеж на човека да покори небесните сили, физическите, земни закони и човешките взаимоотношения го води в постоянна надпревара с времето.

Човекът е достигнал небесната шир, водните дълбочини, планинските върхове, бръкнал е във най-скришното на човешкото тяло. Това обаче, което го прави нещастен, е невъзможността да опознае и да възприеме всичко само в един човешки живот.

 Временното, битийното съществуване отнема една огромна част от времето и енергията на човека. Колкото повече се извисява в знание и умения, толкова повече осъзнава своята ограниченост и недостатъчност. 

Колкото и да се опитваме да погребем ежедневното, временното, толкова повече то ни настига с неотложността си. 

Според пирамидата на Ейбрахам Маслоу, човек мисли за възвишеното и духовното само тогава, когато е задоволил земното и битийното. 

Вероятно Маслоу е прав, но когато достигнеш върха на пирамидата и погледнеш към небитието, към безкрайното и духовното, осъзнаваш своята ограниченост и нищожност.

Според библейския герой Йов в тази война няма уволнение. И все пак човешкият стремеж е въздигнал човека и го е направил непрестанно търсещ и движещ се върху вълната на необятното знание.

В този ред на мисли, заключавам за себе си и за теб, скъпи ми читателю, че е в мой и твой интерес да я обърнем тази пирамида. Всеки за себе си. Да оставим този неосъзнат вътрешен стремеж към новото да ни води. Да не търсим задоволяване на битийния си комфорт, а да сме търсещи предизвикателства, които да ни предизвикват за добра промяна, да ни водят към развитие и това чисто щастие на удовлетвореност от смислен и даващ живот.