Колко трудно да е да се промениш?!
А колко трудно е да простиш бавната промяна(или липсващата такава) на другия?
Все ми се струва, че аз съм идеално перфектната личност, докато не се окажа предизвикана да се измеря със същия аршин, с който меря.
Днес имах интересна случка.
Прекъснах часа си, за да изляза в коридора с един от любимите си "хаймани", за да му разяснявам истините от живота. И докато му обяснявах как по-лесно се живее и колко по-готини приятели ще придобие, ако се извинява веднага като сътвори поредната си глупост, се наложи да приложа съветите си, защото едва след приключването на часа, се развиках на чистачката(нали си спомняте за колко перфектна се мислех? И не че не бях права в мотивите си, ама да викам на бедната женица!?!?!).
И така равносметката не е в моя полза, но такъв е животът - изпълнен с трудни решения и още по-неприятни констатации. Сега остава да си простя(което вярвайте ми се оказа най-лесната част, защото нали Ви казах, че всъщност съм много готина и т.н. все суперлативи).
Тук мисля да приключа публикацията.
