"Икеа" изнася офис за поръчки във Варна!
Това е вече новина. При последното ходене до София, не остана време да я посетим, а така много се надявах да мога да си купя едни стелажи с чекмеджета, от които Милен да ми направи работна крафт маса, че трапезарийната ни маса все пак трябва понякога да се използва и по предназначение...
Харесвам мебелите на "Икеа". Харесвам един диван, на който съм спала у приятели, който е много компактен и удобен. Харесвам функционалните масички, които се събират една върху друга. Харесвам цените и практичността на повечето неща там. Със сигурност в магазина има и стоки, които не бих си купила, но това е решение, което правя въз основа на стандарта ми на живот и стила, който искам за дома ни.
Та открих тази новина и я споделих в социалната мрежа. Не след дълго публикацията беше харесана и предизвика дискусия. Ако трябва да съм точна, дискусията приличаше повече на монолог. Една дама, моя далечна позната, с която не съм разговаряла повече от 15 години реши да оплюе веригата магазини, изказвайки субективното си мнение. Опитах да ѝ намекна, че стандарта на някои българи позволява вещи от "Икеа", като висш лукс, но жената беше решила да си каже всичко, което е решила, без да отговори или да приложи аргументи...
Въпросната дама преди доста години се изсели в чужбина, може и в Америка някъде да беше... Както и да е, случката предизвика в мен много противоречиви чувства. Бях подразнена от арогантното ѝ поведение, с което едва ли искаше да обиди масовия потребител, мечтаещ за вещи от "Икеа", но се случи. Бях лично засегната, а се чувствах и отговорна да ѝ отговоря поне заради приятелите ми, които харесаха новината... Бих могла да ѝ отговоря, ооо, как ме сърбяха пръстите да ѝ напиша какво мисля за снобския ѝ начин на мислене и най-вече да ѝ кажа колко ми напомня за героя на Алеко Константинов Христофор Белокровский (май така се казваше, за по-любопитните има Google). Всъщност само ми напомня, защото не познавам живота ѝ, но не написах коментар. Много се гордея със себе си. Май забелязвам някакви наченки на самоконтрол... или се харесвам повече, отколкото трябва?!
Както и да е. Написах тази публикация, защото забелязвам в българите тенденция, да са негативни, да "оплюят" и похулят безотговорно, да констатират проблеми, без никакво, ама никакво намерение или опит да предложат нещо по-добро...
Рядко се срещат вече усмихнати хора, а за чест и достойнство може да говорим само ако засяга нашите такива, но това да уважим другия?! Е, за това вече не ме търси!
Усещам се как отивам в групата на негативистите с тази публикация, затова ще взема да се спра.
И за да не е без поне малко надежда или опит за промяна, ще напомня на уважаемите ми читатели за "Златното правило", намиращо се в Библията:
"Каквото искате да правят хората на вас,
това правете и вие на тях."
Поздрав най-сърдечен!
ваша Смехоранка, вечна Патиланка
п.с. Ако някой се разпознае, нека да ми се разсърди люто и никак да не ми говори, пише или пък да ми коментира публикациите. Това ще ме направи спокойна и уверена, че съм писала "от сърце" и според съвестта ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар