Pages

понеделник, 18 май 2015 г.

Отново зо разочарованието

Случвало ли Ви се е да имате ситуация с някого, той да се извини, да поиска прошка с обещание да не се повтаря ситуацията? Да мине време, не много време и той отново да Ви вкара в същия филм и понеже е човек, стойностен, когото не искате да изхвърлите от живота си, да решите отново да простите и дори се опитвате да го гледате безпристрастно. След не много време, същият образ отново създава същата ситуация, която не е предизвикана с нищо от Вас, но не само, но и се опитва да хвърли вината върху Вас за неговата издънка.
Получи се дълъг риторичен въпрос. Не очаквам някой да ми реши проблемите, но все пак си мисля, че споделянето и писането е до някаква степен освобождаване на напрежението и първа стъпка за промяна.


неделя, 10 май 2015 г.

Моето момче

Онази вечер бях придружавана от най-галантния кавалер, който познавам.
Училището на сина ми всяка година организира благотворителен банкет, но тази година мъж ми не си беше в града и при вероятността кувертът да "изгори", решихме все пак да не отивам сама.
Облякох най-новия си костюм и обух обувки с токчета, както подобава (за токчетата ще разкажа след малко), заметнах червен шал, смених ежедневната чанта с червена и се качихме в такси.
При слизането от колата, бях приятно изненадана да поема подадената от Сава ръка.
На 16 години, наасред бушуващ пубертет, моето момче ми подава ръка, за да го хвана "под ръка". И така наперена, закрачих аз към ресторанта. След няколко крачки дясната ми обувка остана без ток. Моето момче са метна на такси и ми донесе други обувки. Така преобута и отново под ръка с най-чаровния младеж, аз закрачих напред със закъснение от 20 минути, но с гордо вдигната глава, опитвайки се да не обръщам внимание на това, че панталонът ми малко се влачи...
На вратата ни посрещнаха бъдещите абитуриенти. Уж да ни посрещат, а беше една голяма блъсканица. Моят син влезе първи, като проправяше път за двама ни. Така все още под ръка, ние отидахме до масата, определена за родителите на децата от неговия клас. Представете си огромна зала, пълна с родители, учители и деца и ние прекосяваме празния дансинг, за да заемем местата си на една дълга маса с около 15 души, които вече са седнали и се оглеждат. Моето момче застана до стола ми и го изтегли, за да седна и после през цялата вечер следеше чашата ми да не остава празна.
На масата до него имаше и други негови съученици, но той не ме изостави нито за миг, а разговаряше с мен така, както рядко се случва у дома (замислям се, дали да не взема по-често да го водя по банкети). 
Дори стана да танцува с мен! Това вече надмина и най-смелите ми очаквания за вечерта.
Най-чудесното от цялата вечер беше това, че всъщност на него му харесваше да е такъв, да вижда възхитените погледи и  да чува коментари на учители и родители. 
Сега, да не си помислите, че понеже толкова много се хваля с него, той всъщност няма от къде да е видял подобно поведение. Напротив, Сава има най-добрият възможен пример. Баща му, моят любим е много внимателен и галантен, но понякога е разсеян и може и да забрави да вземе чантата с покупките от ръцете ми.
И така аз съм гордата майка на чаровния и много галантен Сава.