Така става явно, че се сещам за този блог, когато трудностите и проблемите ме залеят напълно, не остане глътка въздух и аз отново съм в ситуация на труден избор. Господ да ми е на помощ, защото вече нямам сили и не зная кое е правилното.
Отчайващо е да няма на кого да споделиш и да изливаш душа пред напълно непознати в публикация...
Pages
понеделник, 4 декември 2017 г.
сряда, 31 май 2017 г.
за смисъла на живота
Тази сутрин попаднах на един файл в компютъра ми с едно кратко есе-домашно, което съм писала преди няколко години в среднощни напъни да помагам на една калпазанка да се подгови за училище.
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.
Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното
Човекът
през цялото свое съществуване е търсещ. Този стремеж на човека да покори
небесните сили, физическите, земни закони и човешките взаимоотношения го води в постоянна надпревара с времето.
Човекът
е достигнал небесната шир, водните дълбочини, планинските върхове, бръкнал е
във най-скришното на човешкото тяло. Това обаче, което го прави нещастен, е
невъзможността да опознае и да възприеме всичко само в един човешки живот.
Временното, битийното съществуване отнема една огромна част от времето и
енергията на човека. Колкото повече се извисява в знание и умения,
толкова повече осъзнава своята ограниченост и недостатъчност.
Колкото и да се
опитваме да погребем ежедневното, временното, толкова повече то ни настига с
неотложността си.
Според пирамидата на Ейбрахам Маслоу, човек мисли за
възвишеното и духовното само тогава, когато е задоволил земното и битийното.
Вероятно
Маслоу е прав, но когато достигнеш върха на пирамидата и погледнеш към небитието,
към безкрайното и духовното, осъзнаваш своята ограниченост и нищожност.
Според
библейския герой Йов в тази война няма уволнение. И все пак човешкият стремеж
е въздигнал човека и го е направил непрестанно търсещ и движещ се върху вълната
на необятното знание.
В този ред на мисли, заключавам за себе си и за теб, скъпи ми читателю, че е в мой и твой интерес да я обърнем тази пирамида. Всеки за себе си. Да оставим този неосъзнат вътрешен стремеж към новото да ни води. Да не търсим задоволяване на битийния си комфорт, а да сме търсещи предизвикателства, които да ни предизвикват за добра промяна, да ни водят към развитие и това чисто щастие на удовлетвореност от смислен и даващ живот.
Етикети:
равносметка,
смисъла на живота,
философия
петък, 5 май 2017 г.
Пътуване към себе си
Във всяка трудна ситуация съм изправена през избор.
Най-лесно е да се откажа, да се обърна и да се свия в ембрионална поза, да се отдам на депресия, самосъжаление и да се обрека на застой.
По-трудно е да се боря, да продължа напред каквото и да ми струва.
Днешните ми размисли бяха породени от книгата на Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Припомних си я заради годишнината от смъртта ѝ (2-ри май).
Любима книга, позабравена, но в някаква степен актуална и днес. Много образна и поетична книга, която говори за изграждането на характера, за любовта, за трудолюбието, за ценностите които ни правят истински хора ...
Препоръчвам я на новото поколение, което нищо не знае за "доброто" старо време на социализма, препоръчвам я и на всяка жена, която обича.
"Поех си дълбоко дъх. Колко свеж бе въздухът!
… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.
Каквото и да те чака!"
Абонамент за:
Публикации (Atom)