Вторнично прозрение с Тери Пратчет

 "За да опознаеш един човек не ти е нужно време, а ситуация." Тери Пратчет

Не зная дали е вярно авторството на цитатът, нито от коя книга на Пратчет е. Който и да е авторът, тази сутрин ме "блъсна" с истинността си.

Срещнах във Фейсбук историята на една жена, която закъсала с колата в снежна нощ на отдалечен междуселски път. Започнала да прозвънява телефоните на най-близките си хора и да им иска помощ. Не откликнал никой и то все по много важни и обективни причини. В крайна сметка получила помощ, след като звъннала на непознати за нея хора.

Историята ме сварва в поредната ситуация, която предизвиква безсънни ревливи нощи на самосъжаление и окайване как все на мен се случва да ме предава и отхвърля близък, когото съм смятала за приятел ...

За пореден път свалям очилата си, за да избърша засъхналите сълзи...

И се чудя как не си научих толкова години урока да не очаквам добро от хората...

Философията на взаимоотношенията е сложно да се практикува с прошка, защото след като опознаеш човека в случилата се ситуация, ще трябва да вземеш решения. Някои решения са трудни, а други - направо невъзможни.

Защо, мама му стара, този живот е толкова сложен?!

Отново зо разочарованието

Случвало ли Ви се е да имате ситуация с някого, той да се извини, да поиска прошка с обещание да не се повтаря ситуацията? Да мине време, не много време и той отново да Ви вкара в същия филм и понеже е човек, стойностен, когото не искате да изхвърлите от живота си, да решите отново да простите и дори се опитвате да го гледате безпристрастно. След не много време, същият образ отново създава същата ситуация, която не е предизвикана с нищо от Вас, но не само, но и се опитва да хвърли вината върху Вас за неговата издънка.

Получи се дълъг риторичен въпрос. Не очаквам някой да ми реши проблемите, но все пак си мисля, че споделянето и писането е до някаква степен освобождаване на напрежението и първа стъпка за промяна.

Безсънни нощи

Болката от лъжата и разочарованието от много близък приятел можела да държи буден човек до среднощ...
Какво се прави в такива случаи? Броят се овце, прощава се или се тегли една майна и се обръщаш на другата страна и сладко заспиваш?!

За приятелите

Ей ме на, и във втората си публикация ще пиша за приятелите.
Само дето днес не ми е меланхолично, разочаровано и тъжно. Напротив, твърдо съм решена да измета мрачните настроения и да очаквам отново и отново само добро от всеки.
Снощи преди да заспя, мислих за приятелите в живота ми. Равносметката се оказа леко неприятна - приятел съм на мнозина, а аз едва мога да изброя трима...
Какво пък! Животът продължава и ако извадя фенер, може и да намеря човеци, които да останат до мен и след като видят неприятните неща от характера и живота ми.
Чудя се дали заради трудното оцеляване, така се отчуждиха хората...
Сигурно.
Иска ми се някак позитивно да приключа, да не остава отворен края на писанията ми, но какво бих могла да кажа или направя, освен да бъда приятел на този, който има нужда от мен и поне с примера си да бъда различна.
Бъдете различни!