Тази сутрин попаднах на един файл в компютъра ми с едно кратко есе-домашно, което съм писала преди няколко години в среднощни напъни да помагам на една калпазанка да се подгови за училище.
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.
Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното
Човекът
през цялото свое съществуване е търсещ. Този стремеж на човека да покори
небесните сили, физическите, земни закони и човешките взаимоотношения го води в постоянна надпревара с времето.
Човекът
е достигнал небесната шир, водните дълбочини, планинските върхове, бръкнал е
във най-скришното на човешкото тяло. Това обаче, което го прави нещастен, е
невъзможността да опознае и да възприеме всичко само в един човешки живот.
Временното, битийното съществуване отнема една огромна част от времето и
енергията на човека. Колкото повече се извисява в знание и умения,
толкова повече осъзнава своята ограниченост и недостатъчност.
Колкото и да се
опитваме да погребем ежедневното, временното, толкова повече то ни настига с
неотложността си.
Според пирамидата на Ейбрахам Маслоу, човек мисли за
възвишеното и духовното само тогава, когато е задоволил земното и битийното.
Вероятно
Маслоу е прав, но когато достигнеш върха на пирамидата и погледнеш към небитието,
към безкрайното и духовното, осъзнаваш своята ограниченост и нищожност.
Според
библейския герой Йов в тази война няма уволнение. И все пак човешкият стремеж
е въздигнал човека и го е направил непрестанно търсещ и движещ се върху вълната
на необятното знание.
В този ред на мисли, заключавам за себе си и за теб, скъпи ми читателю, че е в мой и твой интерес да я обърнем тази пирамида. Всеки за себе си. Да оставим този неосъзнат вътрешен стремеж към новото да ни води. Да не търсим задоволяване на битийния си комфорт, а да сме търсещи предизвикателства, които да ни предизвикват за добра промяна, да ни водят към развитие и това чисто щастие на удовлетвореност от смислен и даващ живот.