"За да опознаеш един човек не ти е нужно време, а ситуация." Тери Пратчет
Не зная дали е вярно авторството на цитатът, нито от коя книга на Пратчет е. Който и да е авторът, тази сутрин ме "блъсна" с истинността си.
Срещнах във Фейсбук историята на една жена, която закъсала с колата в снежна нощ на отдалечен междуселски път. Започнала да прозвънява телефоните на най-близките си хора и да им иска помощ. Не откликнал никой и то все по много важни и обективни причини. В крайна сметка получила помощ, след като звъннала на непознати за нея хора.
Историята ме сварва в поредната ситуация, която предизвиква безсънни ревливи нощи на самосъжаление и окайване как все на мен се случва да ме предава и отхвърля близък, когото съм смятала за приятел ...
За пореден път свалям очилата си, за да избърша засъхналите сълзи...
И се чудя как не си научих толкова години урока да не очаквам добро от хората...
Философията на взаимоотношенията е сложно да се практикува с прошка, защото след като опознаеш човека в случилата се ситуация, ще трябва да вземеш решения. Някои решения са трудни, а други - направо невъзможни.
Защо, мама му стара, този живот е толкова сложен?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар