За задълженията, интересите и желанията

В последно време съм разкъсвана от толкова много идеи, които искам да видя осъществени, че се улавям как съм станала хаотична да "кълва" от тук - от там информация, да ходя по обучения и да събирам контакти, за които в действителност нямам време да поддържам. В същото време ме заливат задачи, които съм отлагала и нови, които като че ли извират от нищото, за да ме потопят. Понякога се чувствам объркана и неспособна да отсея важните от тези, които търпят отлагане до тези, при които се налага да гася "пожар".
Искам да продължа да помагам на Милен в църквата, но сърцето ме тегли "навън" и искам да мога да повлияя за добра промяна на ромите в квартала и селата около Добрич, искам също да имам време да започна най-сетне арт журнала, за който мисля от няколко месеца.
Трябва да помогна на Сава по математика, защото е забравил всичко през ваканцията; трябва да не забравям, че през четвъртък няма социален патронаж и трябва да наготвя мека храна за баща ми; трябва да направя колаж от снимки от лятното училище и да го подготвя за изпращане; не трябва да забравям да си пиша домашните и да уча по английски; а да, трябва и да направя около 30 картички за Коледа и Нова година :)
Имам желание да зарежа всичко и поне една седмица да не правя нищо, да се излежавам до обед, да чета последния роман, който си изтеглих преди месец като електронна книга, да изям цял шоколад наведнъж и после да се завия с меко и топло одеало е да подремна на отворен прозорец.
Сега ще спра до тук, че имам да върша нещо много спешно, което вика "пожаааар!"
До скоро!

И не забравяйте, че разликата между децата и възрастните е (или поне трябва да бъде), че децата правят каквото си искат, а възрастните - каквото трябва. :(