Вторнично прозрение с Тери Пратчет

 "За да опознаеш един човек не ти е нужно време, а ситуация." Тери Пратчет

Не зная дали е вярно авторството на цитатът, нито от коя книга на Пратчет е. Който и да е авторът, тази сутрин ме "блъсна" с истинността си.

Срещнах във Фейсбук историята на една жена, която закъсала с колата в снежна нощ на отдалечен междуселски път. Започнала да прозвънява телефоните на най-близките си хора и да им иска помощ. Не откликнал никой и то все по много важни и обективни причини. В крайна сметка получила помощ, след като звъннала на непознати за нея хора.

Историята ме сварва в поредната ситуация, която предизвиква безсънни ревливи нощи на самосъжаление и окайване как все на мен се случва да ме предава и отхвърля близък, когото съм смятала за приятел ...

За пореден път свалям очилата си, за да избърша засъхналите сълзи...

И се чудя как не си научих толкова години урока да не очаквам добро от хората...

Философията на взаимоотношенията е сложно да се практикува с прошка, защото след като опознаеш човека в случилата се ситуация, ще трябва да вземеш решения. Някои решения са трудни, а други - направо невъзможни.

Защо, мама му стара, този живот е толкова сложен?!

Отново за трудните моменти

 Не мога да разбера някои хора. Може би трябва първо да разбера себе си?!

Все съм знаела, че човешките взаимоотношения са ми най-трудни в тоя живот, но толкова трудно сякаш не ми е било до сега...

Може би проблемът е в мен, защото съдя за другите по себе си, очаквайки да са открити и искрени както аз съм. 

А може би очакванията ми към хората са прекалено високи...

И как се оправят нарушени взаимоотношения? С медиатор? 

Отново за трудния избор

Така става явно, че се сещам за този блог, когато трудностите и проблемите ме залеят напълно, не остане глътка въздух и аз отново съм в ситуация на труден избор. Господ да ми е на помощ, защото вече нямам сили и не зная кое е правилното.
Отчайващо е да няма на кого да споделиш и да изливаш душа пред напълно непознати в публикация...

Меланхолично

Вече трети ден отмина.
Безмълвно страдам от несподелени грижи и тревоги.
Няма приятел, с който да да ги споделя.
А тъгата раздира деня ми отново...
И няма надежда.

Отново зо разочарованието

Случвало ли Ви се е да имате ситуация с някого, той да се извини, да поиска прошка с обещание да не се повтаря ситуацията? Да мине време, не много време и той отново да Ви вкара в същия филм и понеже е човек, стойностен, когото не искате да изхвърлите от живота си, да решите отново да простите и дори се опитвате да го гледате безпристрастно. След не много време, същият образ отново създава същата ситуация, която не е предизвикана с нищо от Вас, но не само, но и се опитва да хвърли вината върху Вас за неговата издънка.

Получи се дълъг риторичен въпрос. Не очаквам някой да ми реши проблемите, но все пак си мисля, че споделянето и писането е до някаква степен освобождаване на напрежението и първа стъпка за промяна.

Безсънни нощи

Болката от лъжата и разочарованието от много близък приятел можела да държи буден човек до среднощ...
Какво се прави в такива случаи? Броят се овце, прощава се или се тегли една майна и се обръщаш на другата страна и сладко заспиваш?!

Среднощно

Душата ми е измъчена от борби, вътрешни и конфликти с "приятели".
Мечтая за мирно време, хубава книга, чаша чай, топло одеало и любимо присъствие, просто така, без разговори ...