"Мълчанието - сила или слабост"

"Мълчанието - сила или слабост" и "Цената на компромиса" по Смирненски.

На който му се чете, може да прочете произведението ТУК.

Та размишлявам си днес заедно с матурантите по темата, която беше избрана днес за атестация на тяхната готовност да влязат в живота на възрастните. 

И да ви призная, осъзнавам, че самата аз не съм готова да го живея този живот на възрастен. Уморява ме лицемерието и  готовността да заменим ценностите си с въображаемата власт да променим нещо.

Светът няма да бъде променен към добро независимо дали мълчим или не, независимо дали проявяваме сила или слабост, докато премълчаваме или не! 

Хората ще стават все по-лоши и по-лоши. Остава ни само да гледаме себе си и да се стараем да живеем като добри хора. А към останалите да имаме търпение.

И това ме кара да си спомня за Стоян Михайловски:

Бог и Добродетелта

Яви се Добродетелта

Пред Бога

И каза му: — Напразно ходя, Боже, по света,

Напразно проповядвам обновление; не мога

Души заспали да пробудя, мрачни умове

Да осветля! И мойте трудове

За да не сгинат без следа, на мене

Е нужно мощно подкрепленье!

— Върни се между земни племена и родове,

Отвърна Господ… „Давам ти другар. Той се зове

Търпенье!“                

Промяна и прошка

Колко трудно да е да се промениш?!
А колко трудно е да простиш бавната промяна(или липсващата такава) на другия?
Все ми се струва, че аз съм идеално перфектната личност, докато не се окажа предизвикана да се измеря със същия аршин, с който меря.
Днес имах интересна случка.
Прекъснах часа си, за да изляза в коридора с един от любимите си "хаймани", за да му разяснявам истините от живота. И докато му обяснявах как по-лесно се живее и колко по-готини приятели ще придобие, ако се извинява веднага като сътвори поредната си глупост, се наложи да приложа съветите си, защото едва след приключването на часа, се развиках на чистачката(нали си спомняте за колко перфектна се мислех? И не че не бях права в мотивите си, ама да викам на бедната женица!?!?!).
И така равносметката не е в моя полза, но такъв е животът - изпълнен с трудни решения и още по-неприятни констатации. Сега остава да си простя(което вярвайте ми се оказа най-лесната част, защото нали Ви казах, че всъщност съм много готина и т.н. все суперлативи).
Тук мисля да приключа публикацията.

Отново за трудния избор

Така става явно, че се сещам за този блог, когато трудностите и проблемите ме залеят напълно, не остане глътка въздух и аз отново съм в ситуация на труден избор. Господ да ми е на помощ, защото вече нямам сили и не зная кое е правилното.
Отчайващо е да няма на кого да споделиш и да изливаш душа пред напълно непознати в публикация...

Пътуване към себе си

Във всяка трудна ситуация съм изправена през избор. 

Най-лесно е да се откажа, да се обърна и да се свия в ембрионална поза, да се отдам на депресия, самосъжаление и да се обрека на застой.

По-трудно е да се боря, да продължа напред каквото и да ми струва.

Днешните ми размисли бяха породени от книгата на Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Припомних си я заради годишнината от смъртта ѝ (2-ри май).

Любима книга, позабравена, но в някаква степен актуална и днес. Много образна и поетична книга, която говори за изграждането на характера, за любовта, за трудолюбието, за ценностите които ни правят истински хора ... 

Препоръчвам я на новото поколение, което нищо не знае за "доброто" старо време на социализма, препоръчвам я и на всяка жена, която обича.

"Поех си дълбоко дъх. Колко свеж бе въздухът!

… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.

Каквото и да те чака!"