Пътуване към себе си

Във всяка трудна ситуация съм изправена през избор. 

Най-лесно е да се откажа, да се обърна и да се свия в ембрионална поза, да се отдам на депресия, самосъжаление и да се обрека на застой.

По-трудно е да се боря, да продължа напред каквото и да ми струва.

Днешните ми размисли бяха породени от книгата на Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Припомних си я заради годишнината от смъртта ѝ (2-ри май).

Любима книга, позабравена, но в някаква степен актуална и днес. Много образна и поетична книга, която говори за изграждането на характера, за любовта, за трудолюбието, за ценностите които ни правят истински хора ... 

Препоръчвам я на новото поколение, което нищо не знае за "доброто" старо време на социализма, препоръчвам я и на всяка жена, която обича.

"Поех си дълбоко дъх. Колко свеж бе въздухът!

… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.

Каквото и да те чака!"