Pages

сряда, 31 май 2017 г.

за смисъла на живота

Тази сутрин попаднах на един файл в компютъра ми с едно кратко есе-домашно, което съм писала преди няколко години в среднощни напъни да помагам на една калпазанка да се подгови за училище. 
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.

Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното

 Човекът през цялото свое съществуване е търсещ. Този стремеж на човека да покори небесните сили, физическите, земни закони и човешките взаимоотношения го води в постоянна надпревара с времето.
Човекът е достигнал небесната шир, водните дълбочини, планинските върхове, бръкнал е във най-скришното на човешкото тяло. Това обаче, което го прави нещастен, е невъзможността да опознае и да възприеме всичко само в един човешки живот.
 Временното, битийното съществуване отнема една огромна част от времето и енергията на човека. Колкото повече се извисява в знание и умения, толкова повече осъзнава своята ограниченост и недостатъчност. 
Колкото и да се опитваме да погребем ежедневното, временното, толкова повече то ни настига с неотложността си. 
Според пирамидата на Ейбрахам Маслоу, човек мисли за възвишеното и духовното само тогава, когато е задоволил земното и битийното. 
Вероятно Маслоу е прав, но когато достигнеш върха на пирамидата и погледнеш към небитието, към безкрайното и духовното, осъзнаваш своята ограниченост и нищожност.

Според библейския герой Йов в тази война няма уволнение. И все пак човешкият стремеж е въздигнал човека и го е направил непрестанно търсещ и движещ се върху вълната на необятното знание.

В този ред на мисли, заключавам за себе си и за теб, скъпи ми читателю, че е в мой и твой интерес да я обърнем тази пирамида. Всеки за себе си. Да оставим този неосъзнат вътрешен стремеж към новото да ни води. Да не търсим задоволяване на битийния си комфорт, а да сме търсещи предизвикателства, които да ни предизвикват за добра промяна, да ни водят към развитие и това чисто щастие на удовлетвореност от смислен и даващ живот.

Няма коментари: