Борбата на двете "аз" в мен

Днес получих пратка от чужбински он-лайн магазин. Пристигна с малко закъснение, но затова пък заедно с поръчаните неща, в плика открих картичка за благодарност, че съм пазарувала от магазина им и картичка, която обяснява закъснението.

Изненадах се. Почувствах се специална. Още повече се изненадах от това, че на гърба на благодарствената картичка имаше ваучер за пазаруване с намаление. Сериозно се замислих какво да си поръчам още, но не заради намалението, а просто заради отношението и заради начина, по който се почувствах. 

Картичките са много мил жест, който е обмислен и със сигурност направата им е отнела време на собственичката или на някой от екипа ѝ. 

Ей, умеят ги тези работи с търговията, чужденците. 

Че за какво пък ми благодари тая, нито я знам, нито я познавам! Тя е направила и продава продукт, който аз харесвам. Е, решила съм да си дам парите, че какво от това?! Имала съм бол пари, дала съм ги... Пък и колко са 50 евро?!

И този ваучер е само за някакви си 10%. Какво да ги правя тези 10%? Няма да покрият доставката до България, освен ако не си дам целия месечен доход за покупки...

Имаше време, в което смятах повечето европейци, но най-вече американците и англичаните за неприятни лицемери, които на всяка втора дума се извиняват и благодарят, усмихват се и постоянно говорят любезности. Обаче минаха години, поразходих се "навън", общувах с доста чужденци и друго мисля вече. Оценявам културата на всяка страна и осъзнавам колко сме зле възпитани и колко жалки сме в опита си да се мислим за нещо повече от другия. А "навън" всеки оценява другия по достойнство. 

"Е как да не ги презре човек?! Достойнство! То не е ли келепир да имам аз?! Не ми ги приказвай на мене, ти!

И какво сега, да взема да раздавам прегръдки на всеки, който си е купил от моите пилета? Че аз ще подроня авторитета си! За какъв ще ме помисли конкуренцията? И без друго едва убедих народа, че не инжектирам вода в месото... Те трябва да ми благодарят! И да не ми се правят на герои! 

Ама, че са прости и тези чужденци!

Пък българите дето им се прехласват на любезностите, те пък са още по- за презиране. Те ще ме учат мене как се прави търговия! Не стига, че си "скъсвам задника" от пиле мляко да им намеря, ами и претенции ще имат! Така де! Къде ще му излезе края, ако взема да благодаря на всеки, който си е купил нещо от мен?!"

Как можах да забравя! В пратката ми има и един артикул, който не съм плащала. Забравих за него сигурно, защото малко след като пуснах поръчката си, същата дама ми изпрати мейл, за да ме уведоми, че ми се полага подарък, та да си избера кой да ми изпрати...

"Ха, сега пък и подаръци! Че то къде ще му излезе края пак питам аз?! Не стига, че данъчните ни дерат кожите, не стига, че работя с минимални надценки, ами и за подаръци ще ми говорят..."

Кое от двете ми "аз" надделя ли се питате?

Има една източна история за един учител и неговия ученик. Години наред ученикът изпълнявал всички указания на учителя си и дошло време да се разделят. Учителят попитал ученика дали е готов да поеме по пътя на живота си и ученикът отговорил: "Учителю, всичките ти уроци разбрах и опитвах упорито да живея правилно, но не успявам. В мен живеят бяло и черно куче, които са в постоянна битка. Понякога побеждава черното куче, а понякога бялото. Как да направя така, че да побеждава само бялото?" Учителят се усмихнал и отговорил: "Ще побеждава това куче, което храниш."
Моят ден е прекрасен, защото съм избрала да храня бялото си куче днес.  Всяка прилика с действителни лица и мисли е нарочна и цели да направи деня и живота Ви по-добри и смислени!

Хубав да Ви е денят!