"Мълчанието - сила или слабост"

"Мълчанието - сила или слабост" и "Цената на компромиса" по Смирненски.

На който му се чете, може да прочете произведението ТУК.

Та размишлявам си днес заедно с матурантите по темата, която беше избрана днес за атестация на тяхната готовност да влязат в живота на възрастните. 

И да ви призная, осъзнавам, че самата аз не съм готова да го живея този живот на възрастен. Уморява ме лицемерието и  готовността да заменим ценностите си с въображаемата власт да променим нещо.

Светът няма да бъде променен към добро независимо дали мълчим или не, независимо дали проявяваме сила или слабост, докато премълчаваме или не! 

Хората ще стават все по-лоши и по-лоши. Остава ни само да гледаме себе си и да се стараем да живеем като добри хора. А към останалите да имаме търпение.

И това ме кара да си спомня за Стоян Михайловски:

Бог и Добродетелта

Яви се Добродетелта

Пред Бога

И каза му: — Напразно ходя, Боже, по света,

Напразно проповядвам обновление; не мога

Души заспали да пробудя, мрачни умове

Да осветля! И мойте трудове

За да не сгинат без следа, на мене

Е нужно мощно подкрепленье!

— Върни се между земни племена и родове,

Отвърна Господ… „Давам ти другар. Той се зове

Търпенье!“                

Вторнично прозрение с Тери Пратчет

 "За да опознаеш един човек не ти е нужно време, а ситуация." Тери Пратчет

Не зная дали е вярно авторството на цитатът, нито от коя книга на Пратчет е. Който и да е авторът, тази сутрин ме "блъсна" с истинността си.

Срещнах във Фейсбук историята на една жена, която закъсала с колата в снежна нощ на отдалечен междуселски път. Започнала да прозвънява телефоните на най-близките си хора и да им иска помощ. Не откликнал никой и то все по много важни и обективни причини. В крайна сметка получила помощ, след като звъннала на непознати за нея хора.

Историята ме сварва в поредната ситуация, която предизвиква безсънни ревливи нощи на самосъжаление и окайване как все на мен се случва да ме предава и отхвърля близък, когото съм смятала за приятел ...

За пореден път свалям очилата си, за да избърша засъхналите сълзи...

И се чудя как не си научих толкова години урока да не очаквам добро от хората...

Философията на взаимоотношенията е сложно да се практикува с прошка, защото след като опознаеш човека в случилата се ситуация, ще трябва да вземеш решения. Някои решения са трудни, а други - направо невъзможни.

Защо, мама му стара, този живот е толкова сложен?!

за смисъла на живота

Тази сутрин попаднах на един файл в компютъра ми с едно кратко есе-домашно, което съм писала преди няколко години в среднощни напъни да помагам на една калпазанка да се подгови за училище. 
Не е съвпадение и няма нищо случайно, защото през последните седмици мисля за предизвикателствата, които ни тласкат към развитие и усъвършенстване и се канех да пиша за това.

Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното

 Човекът през цялото свое съществуване е търсещ. Този стремеж на човека да покори небесните сили, физическите, земни закони и човешките взаимоотношения го води в постоянна надпревара с времето.

Човекът е достигнал небесната шир, водните дълбочини, планинските върхове, бръкнал е във най-скришното на човешкото тяло. Това обаче, което го прави нещастен, е невъзможността да опознае и да възприеме всичко само в един човешки живот.

 Временното, битийното съществуване отнема една огромна част от времето и енергията на човека. Колкото повече се извисява в знание и умения, толкова повече осъзнава своята ограниченост и недостатъчност. 

Колкото и да се опитваме да погребем ежедневното, временното, толкова повече то ни настига с неотложността си. 

Според пирамидата на Ейбрахам Маслоу, човек мисли за възвишеното и духовното само тогава, когато е задоволил земното и битийното. 

Вероятно Маслоу е прав, но когато достигнеш върха на пирамидата и погледнеш към небитието, към безкрайното и духовното, осъзнаваш своята ограниченост и нищожност.

Според библейския герой Йов в тази война няма уволнение. И все пак човешкият стремеж е въздигнал човека и го е направил непрестанно търсещ и движещ се върху вълната на необятното знание.

В този ред на мисли, заключавам за себе си и за теб, скъпи ми читателю, че е в мой и твой интерес да я обърнем тази пирамида. Всеки за себе си. Да оставим този неосъзнат вътрешен стремеж към новото да ни води. Да не търсим задоволяване на битийния си комфорт, а да сме търсещи предизвикателства, които да ни предизвикват за добра промяна, да ни водят към развитие и това чисто щастие на удовлетвореност от смислен и даващ живот.

Пътуване към себе си

Във всяка трудна ситуация съм изправена през избор. 

Най-лесно е да се откажа, да се обърна и да се свия в ембрионална поза, да се отдам на депресия, самосъжаление и да се обрека на застой.

По-трудно е да се боря, да продължа напред каквото и да ми струва.

Днешните ми размисли бяха породени от книгата на Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Припомних си я заради годишнината от смъртта ѝ (2-ри май).

Любима книга, позабравена, но в някаква степен актуална и днес. Много образна и поетична книга, която говори за изграждането на характера, за любовта, за трудолюбието, за ценностите които ни правят истински хора ... 

Препоръчвам я на новото поколение, което нищо не знае за "доброто" старо време на социализма, препоръчвам я и на всяка жена, която обича.

"Поех си дълбоко дъх. Колко свеж бе въздухът!

… Прост и понятен изглежда светът, когато си с лице към посоката на движението и когато тая посока съвпада с вътрешния ти тласък. Завоят не е опасен, защото го виждаш. Пропастта не е толкова страшна, защото не те дебне откъм гърба. Насрещният вятър не е така противен, защото не те шиба изотзад, не разбърква косите и самочувствието ти. Сега поне виждаш и знаеш своя път. Колкото и да е стръмен, колкото и да е грапав, той е пред тебе и ти го поемаш. Времето оправя своя ход според твоя ритъм, когато си с лице към посоката на движението. Вече не те бие денят, не те бие часът, не те бие мигът, впуснати срещу тебе. Времето лети успоредно с твоя устрем и те подканя да бързаш, да бързаш, да не изоставаш. И ти го гониш, и се задъхваш, и самият ти ставаш времето. Когато се слееш с него, то престава да те гнети, както лудият бяг на собствената ти кръв не буди в тебе чувство на загуба. Може да не стигнеш надалече, може да паднеш, може да те сломят сред път, но самото твое тръгване в истинската твоя посока е вече стигане до нещо. Бягството не е спасение. Бягството не е никакъв път. То е връщане назад и застой. Да останеш верен на вътрешната си посока — най-трудното на тоя свят. Гръм да се сгромоляса над главата ти! Няма къде да избягаш от своя път и от себе си. Роден си човек, за да вървиш с лице напред. Хоризонтът, преобърнат от собственото ти объркване, иде на мястото си и очертава вечната си линия: той се отваря пред тебе, макар и заоблачен. Не можеш да избягаш от облаците, те са навред, над тебе и вътре в тебе. Трябва да пробиеш облаците с главата си! Да привлечеш гърма върху себе си. Няма друг път. Над облаците има светлина. Най-прекият път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да се върнеш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака.

Каквото и да те чака!"

Меланхолично

Вече трети ден отмина.
Безмълвно страдам от несподелени грижи и тревоги.
Няма приятел, с който да да ги споделя.
А тъгата раздира деня ми отново...
И няма надежда.

За мечтите и надеждата

Надеждата и мечтите са свързани в право-пропорционална зависимост. Колкото по-силна е надеждата, толкова са по-смели мечтите.
Понякога е нужно да напуснеш рутината на ежедневните задачи, за да можеш да направиш равносметка. Винаги е нужно, всъщност, но за мен явно е било много спешно.
Такова напускане, за щастие, ме сполетя и мен и докато се наслаждавах на слънчевото Английско лято (да не повярваш, нали?).
Ето малко снимки от чудната градина, в която имах удоволствието да релаксирам.

 

 

 

 

Изключително съм благодарна на Бог за прекъсването, което въдвори ред в объркания ми до хаос живот. Бях се демотивирала, отчаяла и честно казано, не виждах смисъл в каквото и да е. Единствено семейството и боичките внасяха някаква светлинка в тунела.   

Ето ме, освежена и обновена!

Аз отново мечтая!

Отново зо разочарованието

Случвало ли Ви се е да имате ситуация с някого, той да се извини, да поиска прошка с обещание да не се повтаря ситуацията? Да мине време, не много време и той отново да Ви вкара в същия филм и понеже е човек, стойностен, когото не искате да изхвърлите от живота си, да решите отново да простите и дори се опитвате да го гледате безпристрастно. След не много време, същият образ отново създава същата ситуация, която не е предизвикана с нищо от Вас, но не само, но и се опитва да хвърли вината върху Вас за неговата издънка.

Получи се дълъг риторичен въпрос. Не очаквам някой да ми реши проблемите, но все пак си мисля, че споделянето и писането е до някаква степен освобождаване на напрежението и първа стъпка за промяна.

В края на изтичащата година

2014 беше като влакче на ужасите. Докато се издига нагоре, ти спира дъха, а започне ли да се спуска, се прощаваш с живота...

До преди няколко месеца си мислех, че годината ми е най-скапаната от всички досегашни и си мислех, че по-лошо няма накъде, но през последните два месеца преживях най-ужасните си моменти и сега я приключвам щастлива, че свърши...

Няма да правя равносметка и няма да се обръщам назад.

Ще планирам следващата и се надявам догодина по това време да пиша различни неща.

През декември навърших 47 и по обичай на рождения ден, човек си пожелава нещо. През годините съм си мечтала за различни неща и в някаква степен ги виждам в живота си, така че желание не си намислих. Поисках здраве за семейството ми, повече свободно време, по-малко в служебни задачи и разбира се повече време за хобито ми. 

Пожелавам си същото и днес, вдигайки чашата за наздравица.

А за Любовта, си пожелах да е все така силна и страстна, че и повече.

Честита Новата 2015!

Бъдете здрави, успешни, щастливи от постигнатото и благодарни за живота!

Наздраве!

Ирена

Безсънни нощи

Болката от лъжата и разочарованието от много близък приятел можела да държи буден човек до среднощ...
Какво се прави в такива случаи? Броят се овце, прощава се или се тегли една майна и се обръщаш на другата страна и сладко заспиваш?!

За приятелите

Ей ме на, и във втората си публикация ще пиша за приятелите.
Само дето днес не ми е меланхолично, разочаровано и тъжно. Напротив, твърдо съм решена да измета мрачните настроения и да очаквам отново и отново само добро от всеки.
Снощи преди да заспя, мислих за приятелите в живота ми. Равносметката се оказа леко неприятна - приятел съм на мнозина, а аз едва мога да изброя трима...
Какво пък! Животът продължава и ако извадя фенер, може и да намеря човеци, които да останат до мен и след като видят неприятните неща от характера и живота ми.
Чудя се дали заради трудното оцеляване, така се отчуждиха хората...
Сигурно.
Иска ми се някак позитивно да приключа, да не остава отворен края на писанията ми, но какво бих могла да кажа или направя, освен да бъда приятел на този, който има нужда от мен и поне с примера си да бъда различна.
Бъдете различни!