Ей ме на, и във втората си публикация ще пиша за приятелите.
Само дето днес не ми е меланхолично, разочаровано и тъжно. Напротив, твърдо съм решена да измета мрачните настроения и да очаквам отново и отново само добро от всеки.
Снощи преди да заспя, мислих за приятелите в живота ми. Равносметката се оказа леко неприятна - приятел съм на мнозина, а аз едва мога да изброя трима...
Какво пък! Животът продължава и ако извадя фенер, може и да намеря човеци, които да останат до мен и след като видят неприятните неща от характера и живота ми.
Чудя се дали заради трудното оцеляване, така се отчуждиха хората...
Сигурно.
Иска ми се някак позитивно да приключа, да не остава отворен края на писанията ми, но какво бих могла да кажа или направя, освен да бъда приятел на този, който има нужда от мен и поне с примера си да бъда различна.
Бъдете различни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар