В края на изтичащата година

2014 беше като влакче на ужасите. Докато се издига нагоре, ти спира дъха, а започне ли да се спуска, се прощаваш с живота...

До преди няколко месеца си мислех, че годината ми е най-скапаната от всички досегашни и си мислех, че по-лошо няма накъде, но през последните два месеца преживях най-ужасните си моменти и сега я приключвам щастлива, че свърши...

Няма да правя равносметка и няма да се обръщам назад.

Ще планирам следващата и се надявам догодина по това време да пиша различни неща.

През декември навърших 47 и по обичай на рождения ден, човек си пожелава нещо. През годините съм си мечтала за различни неща и в някаква степен ги виждам в живота си, така че желание не си намислих. Поисках здраве за семейството ми, повече свободно време, по-малко в служебни задачи и разбира се повече време за хобито ми. 

Пожелавам си същото и днес, вдигайки чашата за наздравица.

А за Любовта, си пожелах да е все така силна и страстна, че и повече.

Честита Новата 2015!

Бъдете здрави, успешни, щастливи от постигнатото и благодарни за живота!

Наздраве!

Ирена

Честито Рождество Христово

Честито Рождество Христово на мен, на семейството ми и на всеки, надникнал насам!

През последните няколко години животът ми беше наситен с преживявания от най-различен характер. В палитрата им преобладаваха тъжни, мрачни и отчайващи краски, но се срещаха и малко по-весели, светли и обнадеждаващо розови моменти. За тях си струва да разказвам, за тях съм мотивирана да продължа да бъда истинска, заради тях искам да обичам, да прощавам и да се раздавам... Докато мога, докато имам какво да дам, докато имам сили да обичам себе си по-малко, отколкото ми се иска.

Бъдете добър пример за децата си, бъдете истински и различни от сивата маса. Бъдете свеж аромат на чиста и безкористна приемственост и ще бъдете по-щастливи, по-усмихнати и по-обичани. 

Весела Коледа!

Ирена

Безсънни нощи

Болката от лъжата и разочарованието от много близък приятел можела да държи буден човек до среднощ...
Какво се прави в такива случаи? Броят се овце, прощава се или се тегли една майна и се обръщаш на другата страна и сладко заспиваш?!

За задълженията, интересите и желанията

В последно време съм разкъсвана от толкова много идеи, които искам да видя осъществени, че се улавям как съм станала хаотична да "кълва" от тук - от там информация, да ходя по обучения и да събирам контакти, за които в действителност нямам време да поддържам. В същото време ме заливат задачи, които съм отлагала и нови, които като че ли извират от нищото, за да ме потопят. Понякога се чувствам объркана и неспособна да отсея важните от тези, които търпят отлагане до тези, при които се налага да гася "пожар".
Искам да продължа да помагам на Милен в църквата, но сърцето ме тегли "навън" и искам да мога да повлияя за добра промяна на ромите в квартала и селата около Добрич, искам също да имам време да започна най-сетне арт журнала, за който мисля от няколко месеца.
Трябва да помогна на Сава по математика, защото е забравил всичко през ваканцията; трябва да не забравям, че през четвъртък няма социален патронаж и трябва да наготвя мека храна за баща ми; трябва да направя колаж от снимки от лятното училище и да го подготвя за изпращане; не трябва да забравям да си пиша домашните и да уча по английски; а да, трябва и да направя около 30 картички за Коледа и Нова година :)
Имам желание да зарежа всичко и поне една седмица да не правя нищо, да се излежавам до обед, да чета последния роман, който си изтеглих преди месец като електронна книга, да изям цял шоколад наведнъж и после да се завия с меко и топло одеало е да подремна на отворен прозорец.
Сега ще спра до тук, че имам да върша нещо много спешно, което вика "пожаааар!"
До скоро!

И не забравяйте, че разликата между децата и възрастните е (или поне трябва да бъде), че децата правят каквото си искат, а възрастните - каквото трябва. :(

За приятелите

Ей ме на, и във втората си публикация ще пиша за приятелите.
Само дето днес не ми е меланхолично, разочаровано и тъжно. Напротив, твърдо съм решена да измета мрачните настроения и да очаквам отново и отново само добро от всеки.
Снощи преди да заспя, мислих за приятелите в живота ми. Равносметката се оказа леко неприятна - приятел съм на мнозина, а аз едва мога да изброя трима...
Какво пък! Животът продължава и ако извадя фенер, може и да намеря човеци, които да останат до мен и след като видят неприятните неща от характера и живота ми.
Чудя се дали заради трудното оцеляване, така се отчуждиха хората...
Сигурно.
Иска ми се някак позитивно да приключа, да не остава отворен края на писанията ми, но какво бих могла да кажа или направя, освен да бъда приятел на този, който има нужда от мен и поне с примера си да бъда различна.
Бъдете различни!

Среднощно

Душата ми е измъчена от борби, вътрешни и конфликти с "приятели".
Мечтая за мирно време, хубава книга, чаша чай, топло одеало и любимо присъствие, просто така, без разговори ...